Страх

Къде съм?
Защо ли плача?Защо душата ме боли?
Няма те...Ти си тръгна и не попита дали мъка не ми причини.
А бяхме толкова щастливи...
Светът усмихваше ни се , а ние също.И всичко беше толкова красиво.
Но сега те няма.
Аз съм в стаята сама и плача и се моля да се върнеш ти.Но няма те.
Страх ме е да остана в тъмнината,
страх ме е да потъна в самотата.
Страхувам се от хората , защото те са подли и коварни.
Всеки крие в душата си злоба , а аз не искам да съм сама.
Стоя...Със снимката стара в ръката , стоя.
И плача-защо ли?
А всъщност , къде съм???